Международния автомобилен превоз на стоки се регламентира от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки от 1956г., по известна като CMR конвенция, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. – ДВ, в сила за България от 18.01.1978 г..
CMR Конвенцията се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е страна по Конвенцията. Разпоредбите на конвенцията уреждат сключването и изпълнението на договор за международен превоз и изискванията към товарителница CMR, които ще разгледаме по-долу.
Съдържание
Договор за международен превоз
Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4 договорът за превоз се установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение. Следователно с подаването на заявката за международен превоз от страна на товародателя и нейното приемане от страна на превозвача е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз.
В практиката си ВКС приема, спедитор, който е сключил договор за превоз с превозвач от свое име, но за сметка на друго дружество, то макар и в самата товарителница да не фигурира заявителят като товародател, това не го освобождава от задължението му да заплати договореното възнаграждение на превозвача по възникналото помежду им превозно правоотношение. Вътрешните отношения между спедитора и товародателя-доверител по договора за спедиция се уреждат от чл. 361 и сл. от ТЗ.
Товарителница CMR
Правната уредба на международната товарителница е уредена в Конвенция CMR. Според чл. 4 Конвенция CMR, договорът за превоз се установява с товарителница. Според чл. 5, т. 1 Конвенция CMR, товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.
Според чл. 6, т. 1 Конвенция CMR, товарителницата трябва да съдържа следните данни:
а) мястото и датата на съставянето;
б) името и адреса на изпращача;
в) името и адреса на превозвача;
г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й;
д) името и адреса на получателя;
е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки – тяхното общоприето наименование;
ж) броят на колетите, особената им маркировка и номерата им;
з) брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката;
и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им);
й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива;
к) указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция.
Изпращачът отговаря за всички разноски и щети, които би понесъл превозвачът вследствие неточността или недостатъчността на данните посочени в товарителницата.
Изпращачът е длъжен да приложи към товарителницата или да предостави на разположение на превозвача необходимите митнически документи и да му даде всички поискани сведения. Превозвачът не е длъжен да провери дали тези документи и сведения са точни и достатъчни.
Право на разпореждане със стоката от изпращача по договор за международен превоз
Изпращачът има право да се разпорежда със стоката, включително да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на стоката на получател, различен от посочения в товарителницата.
Това право може да бъде упражнено до момента, до който вторият екземпляр от товарителницата бъде предаден на получателя, от този момент превозвачът е длъжен да се съобразява с разпорежданията на получателя.
Когато, упражнявайки правото си на разпореждане, получателят разпореди стоката да бъде доставена на друго лице, последното не може да посочва други получатели.
За да бъде упражнено правото на разпореждане е необходимо да са изпълнени следните условия:
- изпращачът или получателят, който желае да упражни това право, трябва да представи първия екземпляр от товарителницата, в която трябва да се впишат новите нареждания до превозвача, и да заплати на превозвача разноските и щетите, предизвикани от изпълнението на тези нареждания;
- това изпълнение трябва да е възможно в момента, когато тези нареждания стигнат до лицето, което трябва да ги изпълни, и то не трябва да спъва нормалната работа на предприятието на превозвача, нито да ощетява изпращачите или получателите на други пратки;
- нарежданията не бива в никакъв случай да довеждат до разделяне на пратката.
Ако превозвачът не може да изпълни новите нареждания, които е получил, той трябва веднага да уведоми лицето, което е дало тези нареждания. Превозвач, който не изпълни дадените нареждания при посочените условия или който изпълни нареждания, без да изиска представянето на първия екземпляр от товарителницата, е отговорен за причинените от това щети.
Относно отговорността на превозвача по CMR Конвенцията и правото на ракламации и искове по нея може да прочетете тук.
Кантората на адвокат Цветкова предоставя на своите клиенти юридически консултации и пълно правно обслужване по всички въпроси от сферата на търговско право, както и представителство по тези дела пред съда.
Още статии свързани с въпроси от сферата на търговско право може да намерите тук – адвокат търговско право Бургас.
Статията отразява личното мнение на автора, като адвокат по разгледаната тема. Статията не представлява правен съвет, ако имате нужда от правна консултация по Ваш конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.