В предходната статия разгледахме института на придобивната давност, чрез който едно лице може да придобие право на собственост върху дадена движима вещ или даден недвижи имот. В настоящата ще разгледаме как същото това лице може да се сдобие с документ удостоверяващ правото му на собственост – констативен нотариален акт.
Съдържание
Процедура по издаване на констативен нотариален акт.
Издаването на констативен нотариален акт се осъществява в едно охранително нотариално производство имащо за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за това. В закона са предвидени две хипотези за издаване на нотариален акт по този ред:
- Когато собственикът установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право на собственост;
- Ако собственикът не разполага с писмени доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели.
В първия случай при снабдяване с нотариален акт въз основа на писмени доказателства, производството започва с подаване на молба до нотариуса, в чиито район се намира имота, към която се прилагат писмените доказателства, скица на земята или схема на обекта, удостоверение за данъчна оценка на имота и проект за нотариален акт.
Във втората предвидена хипотеза за иницииране на нотариалното производство се подава молба-декларация по образец, която се заверява в общинската и областната администрация, които удостоверяват, че имотът не е държавна или общинска собственост. След това молбата придружена от скица/схема на имота и удостоверение за данъчна оценка на същият се депозират пред нотариуса в чиито район е местонахождението на имота. Водят се и три свидетели, които по възможност следва да са съседи на имота и чрез техният разпит от нотариуса следва да се установи непрекъснато владение на имота. Свидетелските показания се записват в протокол, който се подписва от свидетелите.
И в двата случая нотариуса издава постановление, с което признава или отказва да признае правото на собственост на молителя. Ако нотариусът признае молителя за собственик, издава констативен нотариален акт на негово име. Отказът на нотариуса може да се обжалва пред съда.
Правни последици при издаване на констативен нотариален акт
Лицето, на което е издаден констативен нотариален акт чрез него се легитимира като собственик на имота. Констативният нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Но, тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то констативният нотариалният акт може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик. Констативният нотариалният акт се отменя, когато в исково производство пред съда се докаже, че титулярят не е бил или е престанал да бъде собственик.
По въпросът за доказателствената сила на констативния нотариален акт е постановено и Тълкувателно решение № 11/2012г., в което е посочено, че: „Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. “
Кантората на адвокат Цветкова предоставя на своите клиенти юридически консултации и пълно правно обслужване по всички въпроси от сферата на вещно право и защита правото на собственост.
Още статии по въпроси от сферата на вещното право може да намерите тук – адвокат вещно право, Бургас.
Статията отразява личното мнение на автора, като адвокат по разгледаната тема. Статията не представлява правен съвет, ако имате нужда от правна консултация по Ваш конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.