В предишната статия разгледахме обобщено института на несеквестируемостта, върху което имущество и върху кои доходи на длъжника не могат да се предприемат действия по принудително изпълнение. Може би най-важната част за нас, българите е несеквестируемостта на единственото жилище. В закона е предвидено, че жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. Целта на тази разпоредба е да се изключи изпълнението върху единствено жилище на длъжника при определени условия.
Съдържание
Каква е дефиницията за „семейство“?
Легална дефиниция за понятието „семейство“ в Семейния кодекс липсва. Такава дефиниция е дадена в допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца, съгласно която “Семейството” включва:
– съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак);
– съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес, техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати, с изключение на сключилите брак);
– родителят и неговите/нейните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите брак).
Какви са жилищните нужди на длъжника според наредбата?
С наредба са определение жилищните нужди на длъжника и неговото семейство, както следва:
- на едночленно семейство – 25 кв. м жилищна площ;
- на двучленно семейство – 40 кв. м жилищна площ;
- на тричленно семейство – 55 кв. м жилищна площ;
- на четиричленно семейство – 70 кв. м жилищна площ;
- на семейство с 5 и повече членове – по 15 кв. м жилищна площ в повече за следващите членове.
При определяне на необходимата жилищна площ се взема предвид и детето, което ще се роди. За задоволяване на специфични нужди към жилищната площ може да се включи допълнителна жилищна площ (стая) до 15 кв. м, когато член от семейството страда от болест, която дава право на самостоятелна стая за живеене, съгласно списък, утвърден от министъра на здравеопазването, или се нуждае от помощта на друго лице съгласно експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Жилищната площ се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване – дневни, спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене), измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. В площта по не се включват: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения – бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни.
Какви са условията, за да може върху частта от жилището надвишаваща жилищната нужда да бъде предприето принудително изпълнение?
За да може върху частта от жилището надвишаваща жилищната нужда на длъжника да бъде предприето принудително изпълнение, то следва същата тази част да може да бъде обособена в самостоятелно жилище. Съгласно изискванията на Закона за устройство на територията, всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.
Кантората на адвокат Цветкова предоставя на своите клиенти юридически консултации и пълно правно обслужване по всички въпроси от сферата на гражданско и търговско право, заповедно производство и изпълнително производство, както и представителство по тези дела пред съда – адвокат изпълнително дело, Бургас.
Още статии по въпроси от сферата на заповедното и изпълнително производство може да намерите тук.
Статията отразява личното мнение на автора, като адвокат по разгледаната тема. Статията не представлява правен съвет, ако имате нужда от правна консултация по Ваш конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.