БАЩА СПОРЕД ЗАКОНА – БИОЛОГИЧЕН БАЩА
Нека разгледаме следната житейска ситуация:
Мария и Петър са сключили брак, но в един момент решават, че нещата между тях не вървят и решават да се разделят, като започват да живеят отделно. Докато са разделени, но без да са разведени с Петър, Мария започва да живее на съпружески начала с Иван. След време на Мария и Иван им се ражда дете, но в акта за раждане на детето, като негов баща е записан Петър, въпреки че Иван е заявил, че е бащата.
Съдържание
Защо се получава това?
В Семейния кодекс има законоустановена презумпция (предположение) съгласно, която съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак. В посочената от нас хипотетична ситуация, това означава, че в акта за раждане на детето може да бъде записан като баща Иван, само ако Мария и Петър са се развели и от развода до раждането на детето са изминали повече от 300дни или след развода с Петър, Мария сключи брак с Иван преди раждането на детето. Но това е само едно предположение на закона, което може да бъде оспорено.
Кой и кога може да заведе иск за оспорване на бащинство?
Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Важно е да се знае, че този срок е преклузивен, което ще рече че след изтичане на една година от узнаването, дори и да желае съпругът на майката няма да може да предяви иска. Съществено е и това, че срокът за съпруга на майката тече не от момента на раждането, а от момента в който той разбере за него. Или в нашия случай, ако Петър не желае да бъде вписан като баща на детето, то той има правото в рамките на една година след като е узнал да предяви иск пред съда и да докаже, че не е биологичен баща на детето.
Възможно е обаче, съпругът да разбере години след раждането на детето, че не той е биологичният му баща. Тази житейска ситуация наложи законодателно изменение в Семейния кодекс, съгласно което ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от съпруга причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.
С това изменение се даде и възможност (която липсваше до момента) и биологичния баща да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход.
Такъв иск може да бъде предявен и от майката на детето срещу съпруга й, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Различното в случая е, че трябва да направи това в срок до една година, който тече от момента на раждане на детето.
Право да оспори бащинството има и детето, като до преди изменението на закона, то можеше да направи това до една година от навършването на пълнолетие. След изменението, законът дава право на детето да оспори бащинството от навършването на четиринадесетгодишна възраст до една година от навършването на пълнолетие.
Последици от уважаване на иска за оспорване на бащинство.
Уважаването на иск за оспорване на бащинството (независимо дали е предявен от съпруга на майката, самата майка, детето или биологичния баща) има важни последици, с него се прекратява напълно установената в закона родствена връзка между детето и съпруга на майката, като практически това означава, че детето вече няма да може да носи фамилното име на съпруга на майката и няма да бъде негов наследник, а съпругът на майката не й дължи издръжка за отглеждане на детето.
Кантората на адвокат Цветкова предоставя на своите клиенти юридически консултации и пълно правно обслужване по всички въпроси от сферата на семейно право, както и представителство по тези дела пред съда.
Още статии по въпроси от семейно право може да намерите тук – Адвокат Семейно право.
Статията отразява личното мнение на автора, като адвокат по разгледаната тема. Статията не представлява правен съвет, ако имате нужда от правна консултация по Ваш конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.