След откриване на наследството всеки наследник има две възможности да го приеме или да направи отказа от наследство. И двата варианта имат сериозни последици за наследника затова решението трябва да бъде добре обмислено преди да бъде взето. В настоящата статия ще разясним последиците при отказ от наследство и процедурата за него.
Съдържание
Отказ от наследство
Наследствената маса се състои, както от активите (права, движими и недвижими вещи), така и от пасивите (задължения), които наследодателя е притежавал приживе. Затова преди да вземете решение дали да приемете или да направите отказ от наследство трябва да сте наясно какво се включва в наследственото имущество. Когато притежаваните от наследодателя приживе права, движими и недвижими вещи не са достатъчни да покрият неговите задължения, или когато цялото наследство се състои само от пасиви – натрупани дългове, то тогава във ваш интерес би било да направите отказ от наследство.
Когато направите отказ от наследство, вашият дял уголемява дела на останалите наследници от същия ред, ако няма наследници от същия ред се преминава към наследниците от следващ ред. Веднъж направен, отказът от наследство не може да бъде оттеглен. Не може да направите и отказ само за част от наследството. След като веднъж сте направили отказ от наследство вие спирате да отговаряте за задълженията на наследодателя си и дори и да има образувани изпълнителни дела срещу наследодателя ви, вие не дължите плащане по тях.
ВАЖНО!!! Отказ от наследство е възможен само ако до този момент не сте приели наследството.
Приемането на наследство може да стане както изрично, така и мълчаливо с конклудентни действия. Конклудентни действия ще рече, че вече сте направили разпореждания с част от имуществото на наследодателя, като например подали сте декларация до Общината, продали сте или дарили вещ /движима или недвижим имот/, изтеглили сте сума от банкова сметка на наследодателя, платили сте дори има малка част от негово задължение и т.н. Отказ от наследство след приемане на същото е нищожен.
Как се прави отказ от наследство?
Отказ от наследство се прави с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството – районния съд по постоянен адрес на наследодателя.
Към заявлението се прилагат:
- препис-извлечение от акт за смърт;
- удостоверение за наследници;
- вносна бележка за платена държавна такса в размер на 25 лв. (20 лв. за вписване на отказа и 5 лв. за издаване на удостоверение).
Съдът изисква заявлението да е с нотариално заверен подпис. Отказът от наследство се вписва в особена книга за откази на съда и ви се издава удостоверение.
Няма законоустановен срок, в който може да направите отказ от наследство. Но, по искане на всеки заинтересован, районният съдя може да призове наследника и да му определи срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
Кога отказът от наследство е недействителен?
Както по-горе посочихме отказ от наследство направен след приемане на същото е нищожен. Също така отказ от наследство направен под условие, за срок или за част от наследството е недействителен. Отказът е нищожен и когато липсва воля за направения отказ или има невъзможност да се формира.
Отказ от наследство не може да бъде оспорен поради погрешка, но са приложими всички останали основания водещи до унищожаемост. Унищожаем е отказ от наследство направен поради измама или заплашване.
Кога кредитор може да поиска отказ от наследство да бъде унищожен?
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗН, „Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.“ С този иск кредиторите на наследник, който се отказал от наследство, могат да поискат отказът да бъде отменен по отношение на тях и по този начин те да удовлетворят вземанията си от наследственото имущество.
Следва да се има предвид, че такъв иска може да бъде предявен единствено от кредиторите на наследника, но не и от кредиторите на наследодателя. В производството по иска кредиторът не е нужно да доказва, че наследника е знаел, че като направи отказ от наследство го уврежда, достатъчно е имуществото на наследника да не е достатъчно за покриване на вземането. Унищожаването на отказа ползва само кредиторът, който го е поискал, не и други кредитори на наследника, ако има такива.
За предявяване на иска има законоустановен давностен срок, който е 1 от узнаване за направения отказ от наследство, но по-късно от 3 години след отказа.
Кантората на адвокат Цветкова предоставя на своите клиенти юридически консултации и пълно правно обслужване по всички въпроси от сферата на наследствено право, както и представителство по тези дела пред съда.
Още статии свързани с въпроси от сферата на наследствено право може да намерите тук – адвокат Бургас наследствено право.
Статията отразява личното мнение на автора, като адвокат по разгледаната тема. Статията не представлява правен съвет, ако имате нужда от правна консултация по Ваш конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.