В Закона за административните нарушения и наказания са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция.
В закона са посочени хипотезите, при които не се образува административно наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: нарушителят е починал или е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието; не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. А ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, то образуваното административнонаказателно производство се прекратява. С Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г., ВАС прие, че тези срокове са давностни – с изтичането им наказателното преследване се изключва, погасява се правото да се търси отговорност.
Абсолютната давност по повод на административнонаказателното преследване е уредена в Наказателния кодекс. Административнонаказателното преследване се погасява по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора посочения срок. Тоест абсолютната давност, с изтичането на която административнонаказателното преследване се изключва е четири години и половина от датата на извършването на нарушението. За разлика от погасителната давност в гражданскоправните отношения, тук за изтичането на давността съдът е длъжен да следи служебно.
Вторият вид давност регламентирана в ЗАНН е така наречената изпълнителска давност, която се прилага по отношение изпълнение на наказанието по влязло в сила наказателно постановление, с което е наложено наказание “глоба”.
Глобата е вид административно наказание, което не се изпълнява, ако са изтекли две години, като давността започва да тече от влизане в сила на акта (наказателното постановление), с който е наложено наказанието. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
Следва да имате предвид, че изтичането на давностния срок не е пречка да Ви бъде връчено наказателно постановление за глоба и да бъдете поканени да я платите. Няма законоустановен срок за връчване на наказателните постановления. Не са малко и случаите, в които това се прави, но Ваше право е да обжалвате така връченото Ви наказателно постановление и да искате от съда неговата отмяна именно на основание изтеклата погасителна давност.
С Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017г. бе даден отговор и на въпроса – какъв е срокът на погасителната давност по отношение на глобата, когато за нейното събиране е образувано изпълнително производство. Върховният административен съд прие, че новата давност, която започва да тече след прекъсване на давността поради предприемане на действия по изпълнение на административното наказание, ще е отново две години.
Важно е да се отбележи също така, че давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание “глоба” не са приложими по отношение на “имуществената санкция”, наложена с влязло в сила наказателно постановление.
С Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014г. на ВАС бе определено, че за имуществената санкция давността е уредена в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това означава, че вземането за имуществена санкция, като вид публично вземане се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Абсолютната погасителна давност настъпва с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. С изтичането на абсолютната погасителна давност се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Статията отразява личното мнение на автора, като адвокат по разгледаната тема. Статията не представлява правен съвет, ако имате нужда от правна консултация по Ваш конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.