
При настъпване на пътно транспортно произшествие (ПТП), което не е никаква рядкост в наши дни, неминуемо настъпват имуществени вреди за участниците в него. Независимо от размера на щетите за потърпевшия участник в ПТП възниква въпросът как може той да получи обезщетение за възстановяване на претърпените от него имуществени вреди и то в пълен размер.
Пред увреденото лице има два варианта за предявяване на претенции за възстановяване на щетите – да предяви иск срещу застрахователя на причинителя (като приемаме, че шофьорът виновен за ПТП е спазил законодателното изискване и има сключена застраховка „Гражданска отговорност“) или да предяви иска си направо срещу лицето отговорно за причиняване на вредите. Срещу кого ще предяви претенцията си пострадалото лице зависи единствено от неговата преценка, но ако вече му е изплатено обезщетение за вреди от застрахователя той не може да иска обезщетение за същите вреди и от причинителя на щетата.
В повечето случай увредените лица се обръщат срещу застрахователя на причинителя, който изпраща свой представител да извърши оглед и оценка на щетите, след което между застрахователя и пострадалото лице се сключва извънсъдебно споразумение, в което се описват щетите и се определя сумата за тяхното възстановяване. Но не са малко случаите, в които след започване на ремонта по възстановяване на повредите се оказва, че сумата изплатена от застрахователя далеч не покрива цялата сума за ремонт и труд, която трябва да заплатите. В същото време обаче тъй като вече сте постигнали извънсъдебно споразумение със застрахователя, в което сте се съгласили, че платената сума покрива изцяло разходите за възстановяване на щетите, то вие вече нямате основание да предявявате иск нито срещу застрахователя, нито срещу причинителя на щетата за останалата необходима сума за извършване на ремонта. Иск може да предявите „само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението – други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди.“(Тълкувателно решение № 1/2016г. от 30.01.2017г. по тълк. д. № 1/2016г.)
Статията отразява личното мнение на автора, като адвокат по разгледаната тема. Статията не представлява правен съвет, ако имате нужда от правна консултация по Ваш конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.