Делба на съсобствен имот може да бъде доброволна или по съдебен ред. Доброволната делба на имот се осъществява чрез договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите, сключен между съсобствениците. Ако обаче липсва съгласие за доброволно поделяне на имота, всеки един от съсобствениците може да подаде иск за съдебна делба на съсобствения имот. Съдебното производство протича в две фази – по допускане на делбата и втората – по нейното реално осъществяване. Всяка фаза има своите особености, които накратко ще разгледаме по-долу.
Съдържание
Първа фаза на съдебна делба
Делбеното производство има за цел да прекрати съсобствеността. Подавайки исковата молба съсобственикът – ищец трябва ясно да предяви претенцията си, като заяви за кои имоти иска да се допусне делба, между кои лица и при какви квоти. Участието на всички съсобственици в съдебното производство е абсолютно задължително. Ако в процеса не е участвал някой от съсобствениците, решението на съда е недопустимо. Всеки съсобственик трябва да докаже правото си на собственост върху дял от имота, както и размера на този дял. В тази фаза може да се предявява насрещен иск, установителни и/или конститутивни искове, посредством които някой съсобственик да оспорва правото на собственост на някой от участниците в производството или да иска делба, но при различни квоти. Разглеждат се и оспорвания на произход, осиновявания, на завещания, на истинност на писмени доказателства и други. Хипотезите и възможните усложнения са много и е невъзможно да бъдат обхванати в една статия.
Първата фаза на съдебното производство приключва със съдебно решение, по силата на която съдът допуска или отказва да допусне съдебната делба.
С решението, с което се допуска делбата, се определя между кои лица и за кои имоти се допуска, както и размерът на дяловете на всеки съделител. Ако е поискано, с определение съдът може да постанови привременни мерки за разпределение на ползването на съсобствения имот, според разпределението на дяловете, установено с решението.
Както решението с което се допуска делбата, така и решението с което същата се отказва подлежат на обжалване по общия ред.
Втора фаза на съдебна делба
В тази фаза от съдебното производство се извършва самата делба и се слага край на съсобствеността. В тази фаза, в първото заседание, се предявяват и исканията на сметки между съделителите. Всеки съделител може да иска от другите съделители да му бъдат възстановени разходите направени от него за подобрения в съсобствения имот или направените необходими разноски по запазването му. Може да се иска обезщетение за ползата, от която е лишен един съделител, ако имота се ползва само от другия съделител и други. Съобразно първото решение по допускане на делбата, съдът разпределя имотите между съделителите съответно на размера на техните дялове. Ако имотът е неподеляем, същият се изнася на публична продан. А ако неподеляемият имот е жилище и има направено искане до съда и са налице условията за това, съдът може да възложи жилището на този съделител. За процедурата по изнасяне на неподеляем имот на публична продан и възлагане на неподеляемо жилище, може да прочетете тук.
Съгласно разпоредбите на ГПК, ако е възможно реално разделяне на имота/имотите, съдът съставя разделителен протокол. За съставяне на разделителния протокол, съдът ползва заключението на вещото лице, което извършва оценка на имотите. Разликата между дяловете на съделителите се уравнява в пари, като съдът посочва сумата, която всеки от съделителите трябва да заплати на останалите съделители за уравняване на дяловете.
След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий. Тегленето на жребий става в съдебно заседание и се удостоверява в съдебния протокол, с което съсобствеността между съделителите се прекратява. Съдът може да извърши делбата, и като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.
Давност на иска за съдебна делба
Искът за делба не се погасява по давност. Докато съществува съсобственост, искът винаги може да се предяви.
Кантората на адвокат Цветкова предоставя на своите клиенти юридически консултации и пълно правно обслужване по всички въпроси от сферата на вещно право, наследствено право и защита правото на собственост, както и представителство в производство по съдебна делба.
Още статии по въпроси от сферата на вещното право може да намерите тук – адвокат вещно право, адвокат наследствено право, Бургас.
Статията отразява личното мнение на автора, като адвокат по разгледаната тема. Статията не представлява правен съвет, ако имате нужда от правна консултация по Ваш конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.