Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Злополуката се квалифицира като трудова и когато е станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до мястото на живеене, мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден или мястото за получаване на възнаграждение.
Съгласно чл. 200 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Съдържание
Какви са предпоставките, за да възникне задължение за работодателя да плати обезщетение за вредите от трудова злополука?
За да възникне отговорност за работодателя да изплати на обезщетение на работника за вредите от трудовата злополука следва да са налице следните предпоставки:
- наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител;
- професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане;
- неимуществена вреда, респ. имуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице;
- причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените/имуществените вреди.
За да бъде ангажирана отговорността на работодателя следва и злополуката да бъде квалифицирана като трудова, което се извършва с разпореждане на длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.
Какво се включва в дължимото от работодателя обезщетение за вреди от трудова злополука?
Дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, и неимуществени вреди. Пропуснатата полза е приход за пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Може да се присъди обезщетение за пропуснатата полза, само когато осъществяването на прихода е реално възможно и с такава висока степен на вероятност, която се доближава до сигурност.
При получени обезщетения от застраховка за риска „трудова злополука“, дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по застрахователния договор.
Може ли да бъде ангажирана отговорността на работодателя, когато трудова злополука е довела до трайно намалена работоспособност под 50%?
Да. Вредите, понесени от работници/служители вследствие трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайно намалена работоспособност под 50 %, подлежат на обезщетяване от работодателя.
Ако работникът е работил по срочен трудов договор има ли право да претендира имуществени вреди за срок, след като трудовият му договор е изтекъл?
Срочният характер на трудовото правоотношение не изключва отговорността на работодателя, тъй като определящо е наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука.
Кога обезщетение, което работодателят дължи за вреди от трудова злополука може да бъде намалено?
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Как се определя размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди?
В понятието „неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативни изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно принципа за справедливост. При определянето му съдът взима под внимание характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, тяхната продължителност и интензитет, възраст на увредения, социално и обществено положение и др.
Кои лица могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък при трудова злополука?
Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. При смърт на пострадалия при трудова злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед наследствените им права, а лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, без да е бил сключен брак, от което съжителство е родено и дете, като най-близък негов родственик има право на обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му.
При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временна нетрудоспособност?
Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения- за неимуществени вреди и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди.
Какъв е давностният срок за предявяване на искове срещу работодателя за изплащане на обезщетение за вредите от трудова злополука?
Искът за обезщетяване на вредите от трудова злополука се погасява с тригодишна давност.
Кантората на адвокат Цветкова предоставя на своите клиенти юридически консултации и пълно правно обслужване по всички въпроси от сферата на трудово право, както и представителство по тези дела пред съда – адвокат трудово право, Бургас.
Още статии по въпроси от сферата на трудово право може да намерите тук.
Статията отразява личното мнение на автора, като адвокат по разгледаната тема. Статията не представлява правен съвет, ако имате нужда от правна консултация по Ваш конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.