Въведеното извънредно положение, във връзка с разпространението на вируса COVID-19, поставя пред изпитание всички сфери на живота в страната, включително икономиката, засяга бизнеса и договорните отношения. Изпълнението на договорните задължения както за физическите лица, така и за търговците се превръща в предизвикателство, а в много от случаите става и фактически невъзможно и/или икономически неоправдано. Несъмнено актуален става въпросът какви са възможностите на страните по договорите в тази икономическа ситуация.
Съдържание
Какво предвижда Закона за мерките и действията по време на извънредно положение?
В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., е прието, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Тази мярка е само временно решение на проблемите, с която само се отлагат неблагоприятните последици от неизпълнението, но задълженията остават. Отлагнето на задълженията във времето може и да окаже благоприятен ефект в определение случаи, но личното ми мнение е, че в повечето случаи ще създаде предпоставки за повече проблеми в дългосрочен план.
Прекратяване на договор при непреодолима сила (форсмажор) в условията на извънредно положение
Съгласно чл. 306 от Търговския закон, длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. В следващата алинея е дадено и определение на непреодолима сила – непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Непреодолимата сила е извън контрола на страните по договора, външен фактор, върху който длъжникът не може да влиае и не би могъл да предвиди. Поради това неизпълнението по договор по причина на непродолима сила не може да бъде вменено във вина на длъжника.
Непродолима сила представляват природните бедствия, обществените катаклизми, както и властнически акт на държавен орган, с който се забранява извършването на определена дейност и води до невъзможност за изпълнение на дадени договорни задължения. В конкретната ситуация въвеждането на извънредно положение по решение на Народното събрание несъмнено представлява властнически акт, в резултат на който изпълнението по договор може да стане невъзможно.
За да се позове на института на непреодолимата сила длъжникът следва да не е бил в забава преди възникването й. На следващо място длъжникът следва да уведоми в подходящ срок, писмено другата страна по договора, че не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, както и в какво се състой тя и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. При международните договори се изисква заедно с уведомлението да се представи и удостоверение от търговската камара, което доказва непродолимата сила.
Непреодолимата сила води до неизпълнение на договора, но за това неизпълнение длъжникът не носи отговорност. Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Ако изпълнението по договора е станала напълно невъзможно или непреодолимата сила трае толкова, че било длъжникът, било кредиторът вече няма интерес от изпълнението, всеки от тях има право да прекрати договора. Следва да се има предвид, че прекратяване на договор не е равнозначно на разваляне на същия и правните последици са за в бъдеще.
Аналогична правна норма има и в чл. 81 от Закона за задълженията и договорите, който гласи, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Понятието обективна невъзможност по смисъла на чл. 81 ЗЗД се свързва с наличието на непреодолима сила – т. е. на такова събитие, което е изключително по своя характер, не може да бъде предвидено, непредотвратимо е със стопански достъпни средства и прави невъзможно изпълнението на договора.
Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.
Прекратяване или изменение на договор при стопанска непоносимост в условията на извънредно положение
Стопанската непоносимост също е институт на търговското право и се прилага при търговски сделки. Нормативната разпоредба се съдържа в чл. 307 от ТЗ, съгласно който съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Има се предвид случаите, когато след сключване на договора настъпват такива непредвидени и непреодолими обстоятелства, които поначало не правят невъзможно изпълнението, но самото изпълнение би довело до несправедливо и в противоречие с добросъвестността състояние за длъжника. След сключване на договора следва да е настъпило особено съществено изменение на икономическата конюнктура спрямо съществувалата такава към момента на възникване на задължението, при която изпълнението на договора обективно би довело до несправедлив и социално неоправдан резултат за една от страните.
Института на стопанската непоносимост намери приложение по време на глобалната финансова криза през 2008г., която осезаемо засегна българската икономика. Прогнозите на експертите в областта са, че икономическата криза в следствие на мерките предприети в борбата срещу вируса COVID-19, ще са също толкова сериозни.
Правото да се иска изменение на договор поради стопанска непоносимост се упражнява по съдебен ред с конститутивен иск по чл. 307 от ТЗ. Условие за уважаване на иска е срокът на договора да не е изтекъл, изпълнението на задължението да е възможно и длъжникът да не е в забава.
Кантората на адвокат Цветкова предоставя на своите клиенти юридически консултации и пълно правно обслужване по всички въпроси от сферата на гражданско и търговско право, както и представителство по тези дела пред съда – адвокат търговско право, Бургас.
Още статии по въпроси от сферата на търговско право може да намерите тук.
Статията отразява личното мнение на автора, като адвокат по разгледаната тема. Статията не представлява правен съвет, ако имате нужда от правна консултация по Ваш конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.