
Когато родителите решат да се разделят и между тях са запазени добри отношения, те могат да постигнат споразумение за упражняване на родителските права. До преди 10 години стандартно се приемаше, че упражняването на родителските права се предоставя на единия родител (по-често майката), а другият родител има режим на лични контакти с детето/децата. Практиката беше наложила стандартен режим на лични контакти включващ всяка първа и трета събота и неделя от месеца, един месец през лятната ваканция, несъвпадащ с платения годишен отпуск на другия родител и редуване за Коледните и новогодишни празници и Великден. Този така приет „стандартен“ режим на лични контакти обаче в цялост е силно ограничен и от една страна натоварва много повече родителя, на който са предоставени родителските права, а от друга създава предпоставки за невъзможност за изграждане на пълноценна връзка между детето/децата и другия родител.
Поради това, през последните години, стана актуален въпросът за споделеното родителство или съвместното упражняване на родителски права, което се прилага в много други държави.
Съдържание
Кога е възможно съдът да определи споделено родителство или съвместното упражняване на родителски права?
При прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигането на съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа. Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. Същото е положението и при уреждане на въпросите свързани с упражняване на родителските права и когато децата са родени извън брак, при съвместно съжителство.
Както в случаите на постигнато между родителите споразумение по отношение на упражняването на родителските права, при което родителите са се споразумели само по някои въпроси, свързани с упражняването на правата, така и при възлагането им от страна на съда на единия от родителите, родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има изключителното право да ги упражнява.
Няма законова пречка ако родителите успят да постигнат споразумение за споделено родителство или съвместно упражняване на родителски права и това споразумение е в интерес на децата, то да бъде одобрено от съда. Въпреки, че в българското законодателство не е предвидена възможност съдът сам да постанови съвместно упражняване на родителските права, това не е пречка той да одобри едно постигнато между родители и в интерес на децата споразумение за споделено родителство (Тълкувателно решение № 1/2016г.). При всички случай, следва да се има предвид, че водещ е интересът на децата, затова при договаряне на споразумението не трябва да се цели абсолютно равенство между родителите, а защита на интересите на децата и максимално запазване на пълноценната връзка и с двамата родители.
Кога не е възможно съдът да определи споделено родителство или съвместното упражняване на родителски права?
Когато между родителите съществува спор и споразумение за упражняване на родителските права не може да бъде постигнато, съдът не може да определи сам съвместно упражняване на родителките права, а е длъжен да предпочете единият от двамата родители. Съдът следва да предостави упражняването на родителските права, на единия от родителите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата”. По този начин съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по-добрия” (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание.
Кантората на адвокат Цветкова предоставя на своите клиенти юридически консултации и пълно правно обслужване по всички въпроси от сферата на семейно право, развод по взаимно съгласие и развод по исков ред, упражняване на родителски права и издръжка, както и представителство по тези дела пред съда – адвокат семейно право, Бургас.
Още статии по въпроси от сферата на семейно право може да намерите тук.
Статията отразява личното мнение на автора, като адвокат по разгледаната тема. Статията не представлява правен съвет, ако имате нужда от правна консултация по Ваш конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.